ФИНАНСОВ ДОНОР:  Министерство на Околната Среда, Планирането и Обществената Инфраструктура на Република Гърция

ПРОГРАМА:  Комитет за Подпомагане на Развитието (DAC) към Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие ( OECD)

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ПРОЕКТА:  Декември 2000г. - Януари 2002г.

Атина – София

 март  2002

За разлика от нас хората, растенията и животните не признават политически граници в своя географски ареал и при миграциите си. Дори и най-грубото разграничаване на екосистемите съвпада само в много редки случаи с държавните граници. Нещо повече, консервационната биология набляга на важността на едромащабното управление и регионалните подходи. В този контекст границите между държавите се превръщат в сериозно препятствие. Цялостните природни територии биват разделяни и нерядко подлагани на различни, а понякога и несъвместими практики на управление и земеползване. Същевременно делът на екологично значимите природни местообитания в граничните райони е твърде голям. 

Международно прилежащите (трансгранични) защитени територии заемат 28% от общата световна площ на защитените територии. Тази цифра показва важността на въпроса за трансграничните екосистеми и необходимостта от междудържавно сътрудничество в това отношение. Напоследък това се превърна в приоритетно направление в дейността на редица международни организации като Международния Съюз за Защита на Животните (МСЗП - IUCN), Организацията на ООН за Образование и Култура (ЮНЕСКО - UNESCO) и Европейската Агенция за Околна Среда (ЕАОС - EEA) (1995), които наблягат на необходимостта от междудържавно сътрудничество за създаване, управление и поддържане на трансгранични защитени територии. Те също така поставят ударение и върху ролята която тези защитени територии могат да играят за подобряване на разбирателството и сътрудничеството между съседните нации. МСЗП организира две конференции през 1997 и 1998г. по въпросите и перспективите на основаването на трансгранични защитени територии в качеството им на “мирни паркове”. ЮНЕСКО от своя страна окуражава създаването на “трансгранични биосферни резервати”. Междувременно ЕАОС в нейния доклад върху околната среда на Европа набляга върху важността на трансграничните паркове. В частност, ЕАОС е създала списък от 24 трансгранични територии от основна важност за опазване на природата. Тези области са характеризирани като “екологични тухли” и са включени в т.нар. “Инициатива на екологичните тухли”. Две от тези територии са разположени на гръцката граница: Преспанските езера и Родопите, в това число делтата на река Места.

В Европа има редица трансгранични защитени територии със статуса на национални паркове. Типични примери са парковете по френско-италианската граница: Льо Меркантур (Франция) – Алпи Маритими (Италия) ; Ла Ваноа (Франция) – Гран Парадизо (Италия), както и по френско-испанската граница: Пиренеи (Франция) – Ордеса (Испания). Създаването на подобен трансграничен национален парк в областта на Преспанските езера е първата такава инициатива подета от Гърция.

Територията на Родопите е типичен пример за цялостна биогеографска област, разделена изкуствено от държавна граница, в случая българо-гръцката. Този обширен планински масив е разположен обаче главно на българска територия. Неговите южни части преминават през границата и съставляват част от гръцките провинции Македония (източната й част) и Тракия. Общата площ на Родопския масив е около 18 000 км², от които само 18% са на гръцка територия.

Екологичната стойност на Родопския регион е била обстойно документирана в редица публикации и изследвания. Неговото местоположение в точката на пресичане на три биогеографски района – средиземноморски, централноевропейски и азиатски – е благоприятен фактор за висока степен на биоразнообразие. Голям брой реликтни, ендемични, редки и защитени видове са представени тук. Западнородопската подобласт се отличава с високо многообразие на ландшафта и микроклимата, и съдържа значителен брой екосистеми, вариращи от езера, блата, торфища, реки и крайречна растителност до високопланински екосистеми запазили висока степен на свързаност и естественост, в това число девствени и стари гори.

По-голямата част от Родопите е покрита с именно такива гори. Те са запазили характеристиките на първичните гори които са покривали Евразия след края на последния ледников период преди около 12 000 години. Всички видове европейски горски екосистеми се срещат в Родопите – от бореалните иглолистни видове до вечнозелените склерофилни растения от средиземноморски тип. Брезата (Betula pendula) и елата (Picea abies) се намират тук в най-южната част на ареала си, като формират единствените такива гори в Гърция. Присъствието на кафявата мечка (Ursus arctos), вълка (Canis lupus), видрата (Lutra lutra), дивата коза (Rupicapra rupicapra), дивата котка (Felis sylvestris), глухара (Tetrao urogallus) и лещарката (Bonasa bonasia) е едно голямо природно богатство видимо дори за незапознатия турист, и има огромна екологична стойност правеща родопския район наистина уникален.

Геоморфологията и историята са допринесли за изолацията на отделни части от Родопите. Специално в гръцката им част има области почти лишени от човешко присъствие. Областта Фрактос е типичен пример за напълно девствена гора. Тази област е единствената в Гърция, която е абсолютно защитена (първа категория по класификацията на МСЗП).

Според Националната Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие на България (1994), Родопите са поставени на престижното четвърто място по приоритет, и то веднага след трите съществувущи национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан.

Настоящото изследване, проведено съвместно от Интердисциплинарния Институт за Екологични Изследвания (бълг.: ИИЕИ , англ.: INIER , гр.: DIPE) и Сдружение “Природа Назаем” – ПН (англ.: Borrowed Nature Association - BN) имаше за цел да проучи възможностите и условията за създаване на една цялостна защитена територия в Западните Родопи, като се вземе предвид природната хомогенност на територията разделена единствено от границата между България и Гърция.

В разширения си вариант изследваната територия обхваща 22 общини в България и 6 общини плюс две комуни в Гърция (Приложение А’). Тя заема приблизително 9 000 кв.км, от които 6 600 са в България (около 5.5% от територията й), с население 321 858 жители (3.8% от населението й).

2 400 кв.км са в Гърция, като по-голямата част попада в префектура Драма. Тамошното местно население е било подменено през 1921-1923 с гърци от Черноморието в изпълнение на Лозанския договор. По време на гръцката гражданска война (1944-1949) полуномадските овчари, принадлежащи към малцинството на каракачаните са били екстрадирани от областта. В отсъствието на пасящи стада и при липсата на традиционното палене на пасищата, гръцката част на изследваната територия скоро след това се е оказала покрита с гъсти гори. Общото население в сравнение с българската част е много малко – само 3 500 души, с изключително ниска плътност от 1.5 жители на кв.км, при средна стойност за Гърция от 76 жители на кв.км.

Екологичната стойност на територията намира пълно признание и в двете страни. Правени са многократни опити за обявяване на защитени територии в района, част от които са осъществени през годините.  В Приложение В’ са представени категориите защитени територии в двете държави, както и съответствието им с класификацията на МСЗП.

В българската част от изследваната територия съществуват общо 14 резервата и поддържани резервата. Те са представени на Таблица 1. :

ТАБЛИЦА 1.  РЕЗЕРВАТИ И ПОДДЪРЖАНИ РЕЗЕРВАТИ В БЪЛГАРСКАТА ЧАСТ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ И ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ.

Общо 11 територии в българската част на Централните и Западните Родопи са включени в програмата КОРИНЕ Биотопи.

В гръцкия сектор две места са обявени за природни монументи (Таблица 2) :

ТАЛБЛИЦА 2  ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В ГРЪЦКАТА ЧАСТ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ И ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

Трябва да се отбележи, че тези две територии са разположени на българо-гръцката граница. Девствената гора Фрактос е единствената територия под абсолютна защита в Гърция (категория Ia по МСЗП). Други 5 територии ще бъдат включени в европейската мрежа НАТУРА 2000 по силата на Директивата за Хабитатите 92/43/ЕЕС (Таблица 3):

ТАБЛИЦА 3. САЙТОВЕ В ГРЪЦКИЯ СЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РОДОПИ, КОИТО ПРЕДСТОИ ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В МРЕЖАТА НАТУРА ’2000

( Тези сайтове, освен последния (5.), граничат на север с България )

Девствената гора Фрактос е уникална за Гърция и е една от най-значимите реликтни горски екосистеми в Европа. Тя е родопска фитоценотична формация в климаксно състояние и предлага идеално убежище за кафявата мечка (Ursus arctоs), дивата коза (Rupicapra rupicapra), глухара (Tetrao urogallus), и лещарката (Bonasa bonasia). Това е територия под абсолютна защита, където са напълно забранени всякакви човешки дейности с изключение на някои научни изследвания. Достъпът се осъществява само със специално разрешение. От българската страна на границата обаче, прилежащата към Фрактос територия все още не е обект на никакъв защитен режим.

Територията на Елатия е заета от бореални иглолистни съобщества, доминирани от смърч (Picea abies). Централните Родопи са единственият район в Гърция, където смърчът образува самостоятелни гори. Те формират ландшафт, напомнящ подобни гори в Северна и Централна Европа. Представени са също така белият бор (Pinus sylvestris), черният бор (Pinus nigra) and мизийският бук (Fagus moesiaca). Горите в Елатия са най-важният за Гърция дърводобивен район. Характерни елементи тук са торфищата. Многобройни и постоянни по-малки и по-големи потоци пресичат областта, като на някои места добиват меандровидни форми. Характерни и тук са отново кафявата мечка (Ursus arctоs), глухара (Tetrao urogallus), и лещарката (Bonasa bonasia). Характерни и консервационно значими растителни видове са Soldanella rhodopaea, Allium melanantherum  и Gentianella bulgarica.

Брезовата гора Симида в Западните Родопи е единственото находище на брезата (Betula pendula) в Гърция, и е най-южното известно такова в рамките на европейския географски ареал на вида. Тази гора обаче постоянно намалява поради натиска на по-силни конкурентни видове, които изместват брезата - Pinus sylvestris, Picea abies, Fagus sp., Quercus sp., Alnus glutinosa, Corylus avellana  и  Populus sp. Характерни животни тук са отново кафявата мечка и дивата коза.

Природният монумент Цичла-Хайду е територия покрита главно със стари букови гори (Fagus sylvatica). Наблюдава се спорадично присъствие и на бяла мура (Pinus peuce), както и на открити тревисти области, стръмни скали и каменисти места. Територията има потенциал за туризъм, отдих и екологично образование, без това да застрашава екологичното равновесие. Това е важен гнездови район за редица видове птици, както и местообитание за кафявата мечка. Пейзажът е добре съхранен, тъй като през годините е бил под твърде слаб човешки натиск. Срещат се ендемични и редки растения (Sempervirum marmoreum, Viola stojanowii  и  Silene waldsteinii), а от животните се срещат кафявата мечка и лещарката.

Ограничената площ на защитените територии в гръцката и в българската част на Родопите, както и липсата на съответствие между защитния статус на териториите по протежение на границата, води съответно до отсъствие на единна система на управление на териториите от двете страни на границата. Това в крайна сметка прави статуса на съществуващите крайгранични защитени територии в двете държави неадекватен, особено що се отнася до опазването на едрите бозайници. 

Настоящото изследване има за своя главна цел създаването и представянето на обосновано предложение за основаване на трансгранична защитена територия в Западните Родопи (с работно наименование към настоящия момент “Парк Родопи”). Особено внимание ще бъде отделено на постигането на баланс между природозащитата нуждите на местното население в цялата планирана територия на бъдещия парк, на базата на задължителните екологични, социални и икономически критерии. Общата ориентация на парка ще бъде към: 

§         Ефективната защита на общото природно и културно наследство.

§         Повишаване стандарта на живот на местното население чрез въвеждане на дейности съвместими с принципите на устойчивото развитие.

§         Междуправителствено сътрудничество за достигане на горните две цели.

Предлаганата защитена територия е с общата площ приблизително 7900 кв.км. От тях, 6000 кв.км се намират в България, а 1900 - в Гърция. “Парк Родопи” ще се състои от две отделни, но прилежащи през границата територии, защитени всяка на национално ниво – едната в Гърция, а другата в България. Всяка от тези две защитени територии би трябвало да се управлява от независимо национално управленско тяло. Работат на двете управленски тела във всяка от страните е нужно да се базира на общи принципи, с коопериране в планирането и управлението. Те също така ще изпълняват и общи проекти.

Важно изискване за успеха на парка е неговото положително възприемане от обществеността. По тази причина значително внимание следва да се отдели на разработката на дейности, които да стимулират въвличането на местното население в управлението, поддържането и ефикасната защита на парка. Територията му трябва да осигури адекватна подкрепа за поминъка на населението и да предложи на хората убедителни перспективи за устойчиви начини на развитие. Целта е тази и подобните защитени територии да не остават един изолиран “рай”. Вместо това те трябва да функционират като примери за развитие на планинските райони в двете страни.

Стопанските дейности които изглеждат приемливи за поддържане на устойчивото развитие на територията и опазване на природната среда са следните (списъкът не претендира за изчерпателност):

-         устойчив дърводобив и дървопреработка,

-         развитие на първичния сектор, по-специално органичното земеделие и животновъдството, при обозначаване на местните продукти с етикети за произход от контролиран екологично-чист район,

-         развитие на еко-туризма и селския туризъм,

-         стриктно контролиран лов в разрешените за това области,

-         развитие на традиционни занаяти и производства.

Необходимите стъпки за създаване на тази трансгранична защитена територия са:

·       популяризация и лобиране във всяка от двете страни в посока основаване на парка,

·       иницииране на процеса и осигуряване на условия и провеждане на билатерален диалог между двете правителства, който да доведе до съвместен меморандум (или официална декларация),

·       идентификация на главните компоненти на план за бъдещо сътрудничество.

ПРИЛОЖЕНИЕ “A”

ТАБЛИЦА 1.  АДМИНИСТРАТИВНИ ЕДИНИЦИ, ПОПАДАЩИ В ОБХВАТА НА ИЗСЛЕДВАНАТА ТЕРИТОРИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ “Б”

Категориите на защита в България и Гърция, и тяхното съответствие с категориите по класификацията на Международния Съюз за Защита на Природата (МСЗП).

Защитените местности и Историческите места в България (категория 6) понастоящем са в процес на пре-категоризация. Много от тях, особено Исторически места, ще бъдат разпределени по други категории или ще бъдат премахнати въобще (Историческите места не фигурират като категория в новия български Закон за Защитените Територии).

Резерватите в България съответстват на категории І а и І б по класификацията на МСЗП, но тези равняващи се на категория І а (напр. Биосферният Резерват Парангалица в Националния Парк Рила) сега са много малко на брой, и вероятно ще бъдат разпределени към І б или към други категории. Биосферните резервати бяха създадени през 70-те и 80-те години по програмата “Човек и Биосфера” на ЮНЕСКО, и бяха впоследствие използвани като основа за класификацията на МСЗП, мрежата НАТУРА ’2000 и системата КОРИНЕ, но понастоящем вече не са адекватни на съвременното състояние на консервационната политика.